Национален парк Пирин
Пирин планина заема югозападната част на България и е неоспорима кръстница на този край. Древните траки са я наричали Орбел, а славяните смятали, че непристъпните върхове са дом на бога на гръмотевиците и бурите Перун.
В геоложко отношение Пирин е една от най-старите планини в Европа.
Впечатляващият и силует е резултат от действието на тектоничните сили и на ледниците в продължение на милиони години. Релефът и е с подчертан алпийски характер- силна разчлененост, високи била и дълбоки речни долини.
Повече от 80 върхове са с надморска височина над 2500м.
Планината се дели на няколко дяла: Северен, Среден и Южен Пирин.
Северният дял, който попада в границите на Национален парк Пирин, има ясно изразена мраморна и гранитна част.
Вихренското било е изградено от мрамор и включва върховете Вихрен- 2915м.н.в., Кутело-2908м.н.в., Бански суходол, Разложки суходол и дълбоките безводни циркуси Бански суходол, Баюви дупки и Казаните. Този дял е предизвикателство и за най-подготвените планинари.
В гранитния дял на Пирин има над 180 езера. От тук водят началото си много реки, които на места образуват красиви водопади. Най-подходящите изходни точки за тази част на планината са градовете Банско и Добринище.
Флората и фауната на парка са истинското богатство, поради което Пирин е включен в списъка на UNESCO за световно значимите и защитени природни и културни обекти.
В Червената книга на редките и застрашени растения на България са вписани 113 вида, защитени от закона са 42. На територията на парка са установени 114 вида ендемити, 60 от тях са български и 54- балкански. Разнообразието на животинския свят включва 171 вида. От тях 4- риби, 10- земноводни, 14- влечуги, 101- птици и 42- бозайници.
На територията на Пирин се намира уникалният биосферен резерват Баюви Дупки- Джинджерица с неговите вековни мурови гори, както и резерватите „Юлен” и „Тисата”
