Теснолинейката Добринище - Септември
Теснолинейката Добринище - Септември е ретро спомен от миналото, туристическа атракция и изключително важна и единствена пътна артерия за 100 хиляди българи, живеещи в многобройни планински села, пръснати из Рила и Родопите.
Построена е в периода от 1921г. до 1943г. от германски инженери и свързва икономически Тракийската низина и Пиринския край. По план трябвало да стигне до Неврокоп, днешният град Гоце Делчев и от там до Бялото море, но за съжаление това не се сбъднало.
Дължината на трасето е 125км., преминава се по дефилето на река Чепинска и през 35 тунела. Най-високата гара е Аврамово /1267м.н.в./. Седем са общините по маршрута.
Местните хора обичат своето влакче.
Благодарение на него учениците ходят на училище във Велинград, Разлог и Банско, жените разнасят мляко, масло и сирене до фермерските пазари и връщат обратно необходими стоки за домакинството. Интересното е, че след толкова много години още се разказват комичните истории за първото посрещане на влака, който хората си представяли като голямо животно, което хората чакали на гарата със слама, вода и черги за покриване на „изпотеното му тяло”.
През зимата при често падащите обилни снегове, влакът е единственият сигурен превоз през прохода Юндола.
През лятото гостите на популярните туристически дестинации: Велинград, Разлог, Банско, Добринище използват теснолинейката, за да посетят градчетата Белица и Якоруда, да се изкачат до Аврамово, да се порадват на девствената красота на Рила и да си направят пикник.
Районът е известен с екологичночистите си храни, горски плодове, гъби и билки. Пътуващите могат да се потопят в различния и застинал в своя бит от столетие свят на българите- мюсюлмани, живеещи в този край.
Есента е особено красива, гледана през прозорците на влака.
Богата на цветове гора, непристъпните скали надвиснали над Чепинската, поляните на Юндола, а после високите върхове на Пирин отдавна са се превърнали в обекти на фотографски интерес.
Оказва се, че Теснолинейката е новото предизвикателство и за почитателите на планинското колоездене, които се съревновават с машината по паралелният на жп- линията път.
На гарата в Банско почитателите на влаковете могат да видят автентичен парен локомотив. Той е в пълна изправност и се пуска в движение като туристическа атракция за предварително организирани групи.
С теснолинейката се пътува бавно.
5 часа са необходими от началната до крайната точка на линията. В миналото това било приятно изживяване със светски привкус, защото влакът имал ресторант с червени пътеки и стюардеси. Но това няма чак такова значение днес, пред възможността за среща с различни хора и истории, за общуване и опознаване на България.
