Самодивските езера

Самодивите

Красивите създания от българските народни приказки омагьосват с грациозния си танц и разпилени коси. Те обитават отдалечени и потайни планински места, в  близост до вода. Самодивите грабват сърцето и завинаги пленяват със своята красота всеки, който успее да ги зърне.

Самодивските езера са сърцето на Пирин
Трите свързани с малки потоци езера са част от Поповоезерния циркус. Разположени са на 2378м.н.в.   Маршрутът към тях следва зелената маркировка от хижа Безбог към Попово езеро. При езерото пътеката се разделя в посока Кралевдворска лява порта. Следва се маркировка със синя боя.
Самодивските езера са покрай два големи туристически маршрута: за Тевно езеро и за хижа Демяница.

Лирично отклонение
Самодивите не са неизбежно неприязнени и опасни. И те като хората, на доброто- с добро. Ако някои им стори добрина, те се побратимяват с него, покровителстват го и дори кърмят децата му, които израстват славни юнаци. Българското народно творчество пази образите на самодивите Гюрга, Дена, Стана, Мита, Магда, възпети с песни и вплетени във вълшебни приказки.

Никакви етнографски описания обаче не могат да представят народното светоусещане за самодивите така, както го е направил най-големият български поет Христо Ботев (1849-1976 г.) в стихотворението „Хаджи Димитър“.
На Балкана, смъртно раненият в битка с турците войвода Хаджи Димитър, проклина "цяла вселена", измъчвайки се под палещите лъчи на слънцето, докато...

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премяна,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат, та седнат.
Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже, -
и той я гледа, - мила, засмена!
(...)
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат...