Попово езеро- следите на Бога
Попово езеро е най-голямото в Пирин на 2234м.н.в., в подножието на високите върхове: Джангал, Джано, Момини двори, Безбог.
На това място до 40-те години на 20век са почитани стари култове и са правени курбани в името на Бог. Мястото е свещено. Според специалистите- езотерици на североизточния бряг на Попово езеро е разположена пирамидална скала, която е централния жертвеник от древно тракийско светилище. На нея все още са запазени скални вдълбавания с форма на човешка стъпка и с кръгла форма.
Преданията и легендите за езерото са с разалични сюжети, но в тях винаги има зрънцето на нещо свято.
Ето някои документирани истоирии:
„Вярва се, че мястото е стопанито /светено/.
Царувал е лош дух. Някога лошият бог се къпел в езерото, а сестра му простирала платното си на западния връх и затова той сега се нарича Момини двори. Джинго и Безбог гледали от далече завистливо. Лошият Бог, когато се разсърдел, гърмял, трещял, изсипвал водата още от езерото, която отвличала всичко надолу. Но дохожда християнството и поп поръсва със светена вода в бакърче. Разлютил се Бог и всичката вода от езерото полетява из урвите. Богът избягъл, но водата все още е стопанита. Понякога нощем излизал черен овен, подлъгвал стадата на близко нощуващите овчари и цялото стадо се издавяло.” /Иван Кюлев, 1933г./
Според разкази на възрастни хора, пастири юруци, които почитали различни култове и идвали край Попово езеро на хаджилък, като колели курбани под мангърите.
Старите легенди разказват за бог Перун и свещеника, който решил да отиде в неговото жилище и да го прогони.
Селяните смятали, че Бог Перун живее на връх Джано и опътили свещеника да връви покрай река Ретиже и така ще стигне до голямо езеро, в подножието на върха. Свещеникът стигнал до езерото и тъй като не знаел кой е връх Джано, започнал да се моли и да ръси със светена вода езерото. Видял го Перун, разсърдил се и понесъл свещеника в езерото. От него изплувала само килимявката, която се превърнала в малък остров.
Според друга легенда, главатар на една разбойническа дружина харесал дъщерята на местен свещеник.
Един ден разбойниците я отвлекли и отвели високо в планината. Бащата тръгнал да я търси и стигнал до езерото. Когато седнал да си почине, чул песните на своята дъщеря от към връх Момини двори. Разбрал, че няма да си я върне и от мъка се хвърлил в езерото.
В друга история се среща името и на Кремена- красивата девойка Кремена отново е дъщеря на селския свещеник.
Богат турчин я поискал за своя харем, но тъй като баща и не я давал, той решил на сила да я вземе. Кремена успяла да се измъкне от обръча на труците около бащината къща и побягнала в планината. Скрила се на непристъпен връх. Свещеникът тръгнал да я търси и стигнал до езерото, а турците се били покатерили на съседния връх, за да наблюдават от високо какво се случва. Свещеникът видял забрадката на своята дъщеря и направо по заледеното езеро тръгнал към нея, но ледът се пропукал и той потънал в леденити води. Останала само килимявката, която се превърнала в малък остров. От мъка Кремена се хвърлила в пропастта от върха, който сега е наречен Момини двори, а красотата и се претворила в невероятните Кременски езера.
