Връх Газей 2761м.н.в.
Връх Газей и Дамата с кока- поглед от връх Полежан
Правилната гранитна пирамида на Газей може да се види дори от Разложката котловина.
Ако обичате голф и упражнявате своя захват и удар на Драйвинг рейнджа в Пирин Голф и Кънтри Клуб, отчетливо в небето на изток ще видите очертан неговия силует. Разположен на странично било, свързано с връх Полежан, Газей изглежда непобедим. Изкачването му може да се осъществи от три различни подхода: от Банско, от хижа Демяница и от хижа Безбог.
Най- популярният маршрут е от хижа Безбог.
Неговата линия се очертава с преодоляване на Душевадката, подкосяването на връх Безбог от към южната му страна , покрай долината на малък поток и стигането до седлото между Безбог и Полежан.
До тук, при ранен сутрешен старт, приятна компания, умерено темпо с движение по серпентините на Душевадката и по склона на Безбог, ще Ви отнеме минимум час и половина.
Трудността идва във финалното изкачване на Полежан /2851м.н.в./.
Пирамидата от огромни гранитни плочи, които се движат изпод краката ви и тракат по своя особен начин, е запомняща се емоция. Трябва много да се внимава. На върха ще забележите каменни „иглута”, където можете да се прислоните, да отпочинете и хапнете. Мястото е много популярно сред почитателите на дивата и непредсказуема планина и любима позиция за създаване на впечатляващи фото кадри.
От Полежан на запад се откроява Газей.
Езиковедите смятат, че името идва от думата „гааза”- стопанин, но спорят дали тя е с турски или древнотракийски произход.
В подножието на върха е едно от най-високо разположените езера в Пирин- Горногазейското. Поетичните натури отдавна са оприличили нестандартната му форма на дама с кок, наименование, което на всички ни харесва.
Газей не е лесен за изкачване. В неговото подножие има пътека към хижа Демяница, която е от другата страна на билото. От върха се откриват гледки към Типиците и Бъндеришки чукар и др .
От хижа Демяница достигането до Газей е изпитание, свързано със сериозно изкачване покрай бреговете на малък поток, изтичащ от газейските езера и вливащ се в река Демяница в района на самата хижа.
Старите планинари и банскалиите, израсли със свободно пасящите стада през лятото в Пирин, знаят и забравена пътека през резервата Юлен, която тръгва от район над Банско, известен като ДКП /Тодорова орница/, по така наречените „бели патишча” /на бански диалект/. Пътеката катери нагоре през Караманица към връх Каймакчал /2763м.н.в./ и билото на Стражите. Трудността на този маршрут е доста висока. Днес той попада в забранената зона за човешко присъствие на резервата Юлен. Изисква се специално разрешение от Дирекцията на Национален парк Пирин , за да навлезете в този девствен планински свят и доза смелост, защото вероятността за среща с Баба Меца в гъстите гори е наистина голяма.
Препоръчваме минаването по посочените маршрути с местен планински водач. Така ще разберете много повече за планината и хората, и ще подкрепите местната общност и развитието на екотуризма.
www.hoteldobrinishte.com
